Литературный Клуб, Пумяух**, Лента отзывов на произведения, Полученные

Ещё один мой рассказ перевели на болгарский.

Здраствуй Дедушка Мороз!!(на болгарском языке)

--------------------------------------------------------------------------------

Здравей Дядо Мраз!
На 30-ти декември в училището в село Хвойна се организира Новогодишно тържество за децата. Учителят по физическо Серегей Фьодороич Дядкин облякоха като Дядо Мраз. Ученичката от 10-ти клас Оля Мошкина с удоволствие изигра ролята на Снежанка. Сергей Ф. Дори и с брадата беше напълно узнаваем. Но мъниците поддържаха играта... Дядо Мраз Сергей.Ф тържествено запали лампичките на елхата. В кръг се въртяха снежинките, със светло сини и розови панделки,зайчета в училищните панталонки. Мария Игоревна Снежкова-Маша, учителка на началните класове с удоволствие танцуваше заедно с децата. Общо взето се получи добре.
Утрото на 31 декември беше слънчево и с мярка мразовито. Симпатично беше утрото.Беше неделя и Маша можеше да си позволи да се излежва в леглото. Елхата вече стоеше в ъгъла. И не някаква обрухана,крива или плешива, а истинска горска красавица. Директорът на училището се договори с горското и вчера камионът е закарал елхите по жилищата на учителите. Маша като видя елхата, ахна. Такава елха тя досега не е имала. И ето,че елхата стоеше в ъгъла и ухаеше!
Маша е на 23 години. През отиващата си година е завършила педагогика и е получила разпределение в Хвойна. Отначало не и? се искаше да заминава за тая затънтена местност, но не можа да получи друго място и тя се примири, по-точно се опита да намери плюсове в така стеклата се ситуация. А плюсове имаше. Главният е апартаментът. Къде го има това на млад специалист да дават не легло в общежитие, даже не стая, а истински апартамент .Дори къщичка. Дървена, жълтичка. Веранда. една стаичка. Малка градинка. Ябълкови дървета. Малинови храсти. Цветя. Маша много хареса къщичката. Хареса и? и самото селце. По-голямата част от селцето – са точно такива къщички, от селски тип, по-малката част са няколкото пететажни блока. Дворец на културата. Универсален магазин. Няколко хранителни магазина. Книжарница. Изумително красива природа. Рекичка. Невисоки хълмове, покрити с гори. Между другото-истинска тайга. Още един плюс е самостоятелността. Най-накрая Маша се освободила от топлото родителско крило. Трябва да се отбележи, че апартаментът на семейството на Маша беше едностаен. Трудно може и приятелките си да заведеш. А тук –сама си е домакиня. Само че в селото, приятелка и? беше единствено Светка. Година по-голяма. Преподава английски. А ето я и нея! Светка е ниска, пълничка брюнетка с опашка (в смисъл като прическа!), приказливка. Много развълнувана влетя в жилището на Маша. Запъхтяна, поруменела от студа .Веднага остави на земята огромна черна чанта.
- Машуня,здравей! Уха! Това се казва елха! Много е хубава! Моята също е хубава, but it’s nothing, as compared to yours!
- Моля-моля? Аз съм учила френски: Je ne parle pas d’englaise…
-Казвам ти,че твоята е направо зашеметяваща. А защо вече не я украсяваш?
-Чакам теб. От ЦУ.
-За продукти ходи ли?
-Не, теб чакам.
-Какво правиш ти ма, майко? Новата година идва, а тя още не се размърдала! Бързо се обличай, приготвяй се, гримирай се, напудри се и да тръгваме! Ето виж през това време какво съм донесла. Шампанско, гъбки мариновани, бонбони ,,Кара –кум” а ето ..сега ще припаднеш...риба, шаран. Истински, пушен. А?
-О!!!! Виж родителите какво са ми изпратили. Сок от манннннго!
-Хайде, обличай се бързичко!
Маша се облече.
Весело бърборейки, момичетата вървяха по улицата. Маша беше облечена с любимия си пухкав кожух и такава, същата пухкава шапчица.
Минувачите вървяха насреща кой с чанти,кой с елха. Срещаха се Дядо Мразовци и Снежанки. Децата си играеха със снежни топки. Настроението бе чудесно, празнично. Често се срещаха и познати. Селцето е малко. Поздравяваха се. Честитяха си. Предстоеше да се купят малко неща: хляб, краве масло, кашкавал, бонбони, шампанско. Другото го имаше. Преди Нова година от училището дадоха хубави сервизи за хранене. Отбиха се до пощата. Маша се обади на родителите си да им честити Новата година, и те честитиха на нея. Вкъщи всичко беше наред. Беше малко тъжно това, че мама и татко са далеч, но в същото време имаше и някаква гордост. Първата Нова година,която Маша посреща сама! Точно тя няма да се изложи! Ще посрещне празника както трябва.
Прибраха се вкъщи. Доволни. Леко си подложиха. Основният пир е в полунощ, както се води. После пошетаха в кухнята. Руската салата стана добре. Почти като на мама.
Украсяването на елхата започнаха към 4 часа. Играчките Маша купи предварително. Когато те се появиха в магазините и чак до 31 декември. На ден носеше по 2-3 играчки. Първо закачиха гирляндата с лампичките. Включиха ги за проба. Страхотно! Топките от всички цветове с интересни рисунки, шишарки. Като дете Маша винаги е молела да се почва с шишарките. Елхата да е с много шишарки. Прожектори, пури, фенерчета. Будилник, на който е винаги 12 без 5. Усмихващият се полумесец. Розовият заек. Златната зведа на връхчето. Очарователни мишки. Снежанка. Стиропореният дядо Мраз под елхата. Гирлянди. Към 6 всичко бе готово. Вкъщи за украсяването на елхата отиваше повече време. Играчките там са повече.
А в Петропавловск - Камчатски Новата година отдавна настъпи. Седнаха до телевизора. Както обикновенно ,,Ирония на съдбата или честита баня!,”. И ето вече ,,Моя страна”. Поздрвленията. Спаската кула на Кремъл е на екрана. Маша пали лампичките на елхата. Света отваря и разлива по чашите шампанското. Чуват се ударите на часовника. От кулата изплуват 4 цифри. Честита Нова година! После ,,Синият огън”. Света подари на маша забрадка. Хубава такава, зелена с цветя. Маша подари на Света парфюм ,,Може би”. Седяха до 3 часа. След това Света започна да се гласи да си ходи. Маша я навиваше да остане да пренощува.
-Защо? Живея през два квартала от теб.
Момичетата излязоха навън. Снегът валеше на едри парцали. Истинско новогодишно време. Каква хубава нощ! В такива нощи стават чудесата.
- Знаеш ли - каза Маша - Нова година е любимият ми празник. Обичам го повече даже и от рождения си ден. В първи клас бях Снежинка. В осми – Снежанка. А във втори написах стихове и ги четох на новогодишното тържество в училище.
- Ще ми почетеш ли?
- А, не! Те са лоши. Не е като на Пушкин. Какво може да напише осемгодишно момиче?
- Моля те,много те моля!
- Светик,срам ме е.Ще се смееш.
- Моля те! Обещавам да не се смея! Честно!
- Предупредих те,че са лоши?
- Да,предупреди ме. Чети.
- Е, не е Пушкин.
Зимата беше силен мраз
На всички боядисваше носовете с червен цвят
Изведнъж бързо капчицата хвана
В шушулка я обърна
И елахта в ръце взе мраз
И за училището той я понесе
- Не е никак зле за осемгодишна.
- Е, хайде сега!
Така беседвайки, те стигнаха до жилището на Света. Света покани да влязат, но Маша отказа.
Вкъщи Маша се съблече и легна в леглото. Спомни си как като шестгодишна се стараеше да не заспи, за да не проспи идването на Дядо Мраз. Но мама и? каза, че ако не спи, Дядо Мраз изобщо няма да дойде. Наложи се да заспи. А сутринта намери под елхата нови дрехи и настолната игра „От сутрин до вечер”.
Леглото беше топло и уютно. Зад прозореца валеше сняг. Маша затвори очи. О, вълшебна новогодишна нощ! Струва ти се, че ако се заслушаш ще чуеш звънчетата на тройния впряг на Дядо Мраз.
... Зън-зън-зън! Все по-близо и по-близо са звънчетата. Впрягът спира на улицата. Чуват се стъпки на входната врата. Вратата се отваря. И влизат Дядо Мраз и Снежанка. Дядо Мраз с червена полушуба и голям чувал. Снежанка, млада, руса, с дълга коса и синя полушубка. Маша, в своята нощна риза, сяда на леглото и удивено поглежда гостите.
-Здравей Маша! – казва Дядо Мраз – Защо гледаш така учудено? Не ни ли очакваше?
-Зд-ра-вейте! – изтърсва Маша – Чаках разбира се! Седнете. Ау! Извинете, аз съм в такъв вид!
-Нямаме време да сядаме: децата чакат. По целия свят. А за вида си не се притеснявай – казава Дядо Мраз, сядайки все пак.
-Кажи сега Маша – продължава той – беше ли добро момиче, заслужи ли подарък? Добре. Може да не казваш нищо. Заслужила си. Е красавице, кажи, какъв подарък ти се иска да получиш от мен?
Маша смутено мълчеше.
-Притесняваш се да кажеш, така ли? Е, добре. Тогава сам ще реша.
Дадо Мраз пъхна ръката си в чувала и измъкна от там кутия за обувки. В кутията имаше кафяви италиански ботушки. Точно такива, за които Маша мечтаеше.
-Носи ги момиче! Заслужила си ги.
Маша взе ботушките.Те бяха изстинали от студа, гланцирани и миришеха на кожа.
-Примряла – Маша обу обувките – Точно по мярка. Какво искаш още, Маша? Мълчиш? Добре. Вземи!
Дадо Мраз удари с тояжката си по паркета. На поставката вместо старичкия черно-бял „Хоризонт” се появи „Дъга 716”. Още от детството си Маша мечтаеше за цветен телевизор. Дядо Мраз отново почука с тояжката. В ъгъла се появи перална машина. Още веднъж – хладилник „Минск”, още веднъж – от улицата се чу „би-бит!”.
-„Волга” – каза Дядо Мраз – ето ти ключовете. Притежаваш я.
-Аз не умея да карам – засрами се Маша.
-Ще се научиш. Не е сложна работа. Какво още искаш Маша Снежкова? Я погледни! И фамилията ти е зимна!
-Дядо Мраз – стеснявайки се започнала Маша – а може ли да направиш така, че повече никога и никъде по света да няма война? Така, че в Афганистан всичко де се успокои и нашите войници да могат да се върнат. Така, че в ЮАР да спре апартейдът. Или така, че изведнъж навсякъде да настъпи комунизъм.
Дядо Мраз въздъхнал.
-Маша, ясно е че си комсомолка.
-Разбира се!
-А аз – Дадо Мраз. Дядо Мраз, а не Бог. Той е такъв – всемогъщ. Но Бог наистина няма, сама го знаеш. А аз мога да правя само подаръци.
-Дядо Мраз – още повече се засрамила Маша – по света има толкова бедни, толкова деца гладуват. Може би, извинете че така ви се набърквам – Маша почувствала, че се изчервява – но може би подаръците са нужни на гладуващете деца на Африка?
Разсмял се Дядо Мраз.
-Браво Маша! Добра си. И не си егоистка. Друга би се зарадвала на подаръците, а за другите не би и помислила. Затова – Дядо Мраз отново ударил с тояжката си и в стаята се появила изумително красива полирана стена – ето ти още един подарък. А за африканските деца не се притеснявай. Аз не съм ги забравил... А иска ли ти се да тръгнем сега! В Африка! Няма да е за дълго. До сутринта ще се върнем.
... Високо-високо над земята се носела тройката на Дядо Мраз. Белоснежните коне местели крака във въздуха. Долу светели огънчетата на градовете. Вятърът свистял в ушите. Скоростта била побъркваща. Тройката с лекота изпреварвала самолетите. Не пътували дълго. Скоро конете започнали да се снишават. Дядо Мраз казал „Пррр! И тройката се приземила в края на тропическа гора. В светлината на луната сребреела африканска река. От гората се носели крясъците на маймуни и рев на лъвове. На двайсетина метра от мястото, на което кацнали имало село. Кръгли глинени колиби със сламени покриви. Кладенец. Маша, Дядо Мраз и Снежанка влезнали в една колиба. Дядо Мраз осветил с фенер. Обстановката била много бедна. Почти нямало мебели. Предпазвайки се със сатър в колибата спели родителите и шестте им деца: три момчета и три момичета. Дядо Мраз тихичко, за да не разбуди децата, почукал по каления под. Изведнъж в колибата се появили мебели, а едновременно с това и електричество, телевизор (този път „Рубин”), планини от всякакви дрехи и храна, а на масата – учебници.
-Дядо Мраз! – изненада се Маша – те са на руски език!
-Ах, стар глупак съм аз! – Дядо Мраз се чукнал по челото.
Той отново ударил по пода и учебниците в този миг се превели на местния език. При това картинките на кориците си останали предишните. На масата лежали „Алгебра”, „Физика” и дори „История на СССР”.
Дядо Мраз, Снежанка и Маша, влизали в колибите и оставяли подаръци. А на селото, изцало по съвет на Маша, оставили за подърък трактор „Кировец”. Като се събудят селяните ще видят трактора и как ще го разделят? Ще се наложи да се обединят в колхоз. На Маша и? било горещо. Макар и нощ, все пак е Африка. Тя си съблякла палтото. Дядо Мраз и Снежанка си останали в обичайните костюми. Униформа – все пак. А вие можете ли да си представите Дядо Мраз по плувки и Снежанка в бански костюм? Но нали Снежанка е от сняг. Как не се страхува, че ще се разтопи? Маша попитала Снежанка за това. А тя се разсмяла.
-Така е само в приказките. А аз съм жива, топла. Може да пипнеш. По-смело! Е! – Снежанка наистина се оказала топла и много приятна при пипане.
-И Дядо Мраз също е топъл – продължила Снежанка. Докосни го, не се бой.
-Ау! – възкликнала Маша. Дядо Мраз сам я докоснал.
Маша забелязала, че върху нея няма нищо Въобще. И върху Дядо Мраз и Снежанка също...
Тя си отвори очите. Разбира се, това било сън. Но толкова истински, толкова сладък...
„Хоризонтът” си стоеше на предишното място. Нито хладилник, нито перална. Ех! Добре! Ех, че сън! Маша дори не била сигурна, че ще успее да го разкаже на Света до край. Маша порови под възглавницата, после скочи от леглото и тръгна към елхата, после започна да рови из стаята, после...
Света отвори вратата. По развълнуваното лице на приятелката си тя веднага разбрала, че нещо се е случило.
-Машенка, какво става с теб? Влизай де, не стой на прага.
Маша влезе през антрето (Света и родителите и? живеели на третия етаж, на пететажна сграда) и отиде в саята на Света. Седна.
-Светочка – започнала тя развълнувано - кажи ми, ти получи ли подаръци?
-Е, разбира се!
-А аз май не.
-Как така не?! – Света даже се възмутила – а забрадката не е ли подарък?
-Какво говориш, Светик, миличка! – Маша хвана приятелката си за ръката. Чудна е забрадката! Благодаря ти! Ти си прелест! Но ето Дядо Мраз, по някаква причина, нищо не ми е подарил.
-Дядо Мраз?!!! – Света подскочи на стола – Дядкин?!!! Имаш ли нещо с него, нещо сериозно?!
-Какъв ти Дядкин! – с досада възкликна Маша – Дядо Мраз, истинският, който носи веднъж- на нова тодина подаръци.
-
??????????????????????????????????????
Маша лежеше на Светиния креват. Побиваха я тръпки. Имаше температура. Света, Елена Николаевна - майката на Света и Александър Анатолиевич- бащата на Света, пояха Маша с лекарства и горещ малинов чай. Изплашената Елена Николаевна изтича до пощата и вечерта, захвърляйки всичките си ангажиминти, пристигнаха родителите на Маша. Със самолет!
-Дъщеричке, глупавичката ми – Майка и? седеше на крайчето на леглото и галеше Машините коси – нима до сега си вярвала в Дядо Мраз? Та ти си вече голяма, на 23 години си.
-Вие с татко никога не сте ми разказвали, че...
-Че Дядо Мраз не съществува – довърши баща и? - но нима това не е било очевидно? Ти знаеш, приказката си е приказка. И за Баба Яга и за Змея Горянин. Или ти и в тях вярваш?
-Едно е Баба Яга, а друго е Дядо Мраз!
-Ах ти, глупавичката ми – каза майка и?. Така ли и не се досещаше, че подаръците ти купуваме ние.
-А когато Дядо Мраз раздаваше подаръците в училище?
-Пак ние. Купувахме ги по-рано и ги давахме ан учителката. Нима не обръщаше внимание, че на кутията с подаръци винаги беше написано „Маша Снежкова” и класът. За да не стане объркване. И почеркът винаги е бил моят или на татко ти. Не забелязваше ли? Знаеш ли, когато ти беше съвсем малка, много ме умиляваше това, как сериозно ти се отнасяше към Нова година. Помня, как ни разпитваше за Дядо Мраз, как ти разказвах за него всичко, което бях чела и слушала аз самата, а което не бях чувала си измислях. Но на мен и през ум не ми е минавало, че ти ще вярваш в Дядо Мраз до 23 годишна възраст. Та ти си голямо момиче! Нима е възможно да вярваш в приказки? Аз и не съм се замислила, че трябва да ти се обясни всичко специално.
-Маша – обърна се към нея Света – Нали Дядкин е обличал пред теб костюм на Дядо Мраз. Или ти си мислеше, че в училище с нас е танцувал истински Дядо Мраз?
-Не. Аз разбира се бях наясно, че Дядо Мраз не може да бъде едновременно в няколко милиона училища, и разбирах, че повечето Дядо Мразовци са предрешени хора. Но вярвах, че някъде живее истинският. Там, далече-далече в Гренландия. От вратата се разнесе звън. Света отиде да отвори. На прага стоеше жалък пиян мъж в червена полушуба с маншети и бяла брада от вата:
-Да сте поръчвали Дядо Мраз?

Пара замечаний:
1. Не нужно было переводить на болгарский название телевизора "Радуга 716" и подобные. Надо было так и оставить. Мы же не переводум на русский слова "Хонда", "Грюндик" и "Адидас"
2. Я специально написал “Algebra”, ”Fizica” и “Istorija SSSR” латинскими буквами. В Африке, кажется, кириллицы нет.